Поредните избори задълбочават институционалната криза
Димитър Стоянов, коментар за
Провеждането на предварителните парламентарни избори напролет значи, че Народното събрание ще бъде свикано на първо съвещание не по-рано от третата седмица на април с опция това да доближи даже до първите две седмици на месец май 2023 година – зависи от датата на изборите и осъществяването на последващите процедури по броене на гласове, систематизиране на мандатите на определените за депутати, тяхното поименно установяване и така нататък След това Народното събрание ще би трябвало да избере собствен ръководител (което се оказа доста комплициран развой в този парламент), да създаде и одобри устав за активността си и да премине към сформирането на непрекъснатите комисии, с цел да стартира да работи по същинската законодателна активност. Което времево може да се развие от средата на месец май 2023 година до първите две седмици на месец юни 2023 година Паралелно с това би трябвало да върви и нова процедура по член 99 от Конституцията за съставяне на кабинет с връчване на мандати и търсене на политическо решение на продължаващата политическа рецесия. Но колкото и да са дълбоки нейните последствия, тя продължава да придобиви все по-институционален темперамент, засягайки от ден на ден и повече институции.
В институционален подтекст органите, които работят отвън мандат, без значение дали става дума за еднолични или групови такива, стават от ден на ден и повече. Дори на пръв взор и без изчерпателно изброяване това са Българска национална банка, Комисията по енергийно и водно контролиране, Сметната палата, Комисията по досиетата, Комисията за отбрана на персоналните данни, Комисията за отбрана от дискриминация и редица други – с области на действия, които обгръщат съвсем сфери на публичния живот. На 13 януари 2022 година Народното събрание освободи проф. Петко Салчев като шеф на НЗОК, само че нов шеф не беше определен, а ръководството на Касата остава в ръцете на неин подуправител. С изменение в закона по същото време се удължи и периода за избор на нов титуляр – от 1 месец на 6 месеца. По този метод изборът на шеф на НЗОК още веднъж отива в миналото за идващ парламент. От компетентността на Народното събрание е да попълни и своята квота за конституционни съдии, което то не съумява да извърши към този момент над една година, откакто мандатът на двама съдии от квотата на Народното събрание изтече – по този начин Конституционният съд продължава да работи с 10 вместо с дванадесет съдии.
Съвсем обособен проблем е положението на ръководството на правосъдната власт. Още напролет на 2022 година Народното събрание трябваше да стартира процедура по желание на парламентарна квота за идващия състав на Висшия правосъден съвет. Това обаче не се случи. Магистратите избраха своите представители за новия Висш съдебен съвет, който обаче не може да встъпи в служба, защото няма определена парламентарна квота. Така към този момент над половин година остарелият състав продължава да работи, а по кое време ще има нов подобен не е известно. Всичко зависи от волята на народните представители. Паралелно с това се навлиза в третата година, през която отвън мандат продължава да бъде Инспекторатът към Висшия правосъден съвет, чийто избор още веднъж е в компетентността на Народното събрание – на основен контрольор и 10 правосъдни инспектори. Такъв не беше определен нито през 2021 година, нито през 2022 година, а не е известно дали подобен избор ще се случи през актуалната 2023 година на фона на задълбочаващите се проблеми в редица други браншове – финанси, стопанска система, енергетика, обществената политика и така нататък Встъпилият през 2017 година в служба състав на Висшия правосъден съвет и определеният през 2015 година състав на Инспектората към Висш съдебен съвет могат да продължат да упражняват своите пълномощия още доста дълго време при липса на политическа воля и дейности за решение на този въпрос.
Отиването на последващи парламентарни избори значи, изключително поради настоящата времева рамка за тяхното осъществяване, конституиране на идващото Народно заседание и започване на работа от негова страна, значи, че страната ще продължи да работи с параметрите на държавния бюджет за 2022 година най-малко доникъде на актуалната година. Реалистично би било да има Закон за държавния бюджет за 2023 година към 1 юли. Което ще сложи огромни въпросителни изключително пред общините и локалната в определянето на техните финансови параметри за 2023 година на фона на нуждата да вземем за пример от спомагателни разноски и новите икономически действителности и обстановка. Темата с бюджета, въпреки и обособен и доста важен въпрос, способства доста за проблемите на цялата институционална среда, която е доста съществено повлияна от политическата рецесия.
И тук на дневен ред още веднъж излиза въпросът какво е решението на всички тези проблеми. Казано по най-прост метод то включва решаването на политическата рецесия, което ще послужи за основа за разрешаването на всички останали рецесии в ръководството на страната. По-конкретно това включва съставянето на постоянно държавно управление, даже и експертно с стеснен мандат за осъществяване на избрани задания, зад което да стои парламентарно болшинство за приемане на нужните законодателни актове и решения. Дори един стеснен едногодишен мандат въз основата на политическо съглашение е в положение да реши редицата въпроси, които с течение на месеци на продължаващата политическа рецесия стават от ден на ден и повече. Това, несъмнено, изисква две неща – политическа зрялост и политически разсъдък. Тези две предпоставки са в основата на това партиите да седнат и да си приказват една с друга и чрез взаимните взаимни отстъпки да намерят път за развиване оттук нататък, който да изведе страната от продължаващата серпантина от избори.
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Провеждането на предварителните парламентарни избори напролет значи, че Народното събрание ще бъде свикано на първо съвещание не по-рано от третата седмица на април с опция това да доближи даже до първите две седмици на месец май 2023 година – зависи от датата на изборите и осъществяването на последващите процедури по броене на гласове, систематизиране на мандатите на определените за депутати, тяхното поименно установяване и така нататък След това Народното събрание ще би трябвало да избере собствен ръководител (което се оказа доста комплициран развой в този парламент), да създаде и одобри устав за активността си и да премине към сформирането на непрекъснатите комисии, с цел да стартира да работи по същинската законодателна активност. Което времево може да се развие от средата на месец май 2023 година до първите две седмици на месец юни 2023 година Паралелно с това би трябвало да върви и нова процедура по член 99 от Конституцията за съставяне на кабинет с връчване на мандати и търсене на политическо решение на продължаващата политическа рецесия. Но колкото и да са дълбоки нейните последствия, тя продължава да придобиви все по-институционален темперамент, засягайки от ден на ден и повече институции.
В институционален подтекст органите, които работят отвън мандат, без значение дали става дума за еднолични или групови такива, стават от ден на ден и повече. Дори на пръв взор и без изчерпателно изброяване това са Българска национална банка, Комисията по енергийно и водно контролиране, Сметната палата, Комисията по досиетата, Комисията за отбрана на персоналните данни, Комисията за отбрана от дискриминация и редица други – с области на действия, които обгръщат съвсем сфери на публичния живот. На 13 януари 2022 година Народното събрание освободи проф. Петко Салчев като шеф на НЗОК, само че нов шеф не беше определен, а ръководството на Касата остава в ръцете на неин подуправител. С изменение в закона по същото време се удължи и периода за избор на нов титуляр – от 1 месец на 6 месеца. По този метод изборът на шеф на НЗОК още веднъж отива в миналото за идващ парламент. От компетентността на Народното събрание е да попълни и своята квота за конституционни съдии, което то не съумява да извърши към този момент над една година, откакто мандатът на двама съдии от квотата на Народното събрание изтече – по този начин Конституционният съд продължава да работи с 10 вместо с дванадесет съдии.
Съвсем обособен проблем е положението на ръководството на правосъдната власт. Още напролет на 2022 година Народното събрание трябваше да стартира процедура по желание на парламентарна квота за идващия състав на Висшия правосъден съвет. Това обаче не се случи. Магистратите избраха своите представители за новия Висш съдебен съвет, който обаче не може да встъпи в служба, защото няма определена парламентарна квота. Така към този момент над половин година остарелият състав продължава да работи, а по кое време ще има нов подобен не е известно. Всичко зависи от волята на народните представители. Паралелно с това се навлиза в третата година, през която отвън мандат продължава да бъде Инспекторатът към Висшия правосъден съвет, чийто избор още веднъж е в компетентността на Народното събрание – на основен контрольор и 10 правосъдни инспектори. Такъв не беше определен нито през 2021 година, нито през 2022 година, а не е известно дали подобен избор ще се случи през актуалната 2023 година на фона на задълбочаващите се проблеми в редица други браншове – финанси, стопанска система, енергетика, обществената политика и така нататък Встъпилият през 2017 година в служба състав на Висшия правосъден съвет и определеният през 2015 година състав на Инспектората към Висш съдебен съвет могат да продължат да упражняват своите пълномощия още доста дълго време при липса на политическа воля и дейности за решение на този въпрос.
Отиването на последващи парламентарни избори значи, изключително поради настоящата времева рамка за тяхното осъществяване, конституиране на идващото Народно заседание и започване на работа от негова страна, значи, че страната ще продължи да работи с параметрите на държавния бюджет за 2022 година най-малко доникъде на актуалната година. Реалистично би било да има Закон за държавния бюджет за 2023 година към 1 юли. Което ще сложи огромни въпросителни изключително пред общините и локалната в определянето на техните финансови параметри за 2023 година на фона на нуждата да вземем за пример от спомагателни разноски и новите икономически действителности и обстановка. Темата с бюджета, въпреки и обособен и доста важен въпрос, способства доста за проблемите на цялата институционална среда, която е доста съществено повлияна от политическата рецесия.
И тук на дневен ред още веднъж излиза въпросът какво е решението на всички тези проблеми. Казано по най-прост метод то включва решаването на политическата рецесия, което ще послужи за основа за разрешаването на всички останали рецесии в ръководството на страната. По-конкретно това включва съставянето на постоянно държавно управление, даже и експертно с стеснен мандат за осъществяване на избрани задания, зад което да стои парламентарно болшинство за приемане на нужните законодателни актове и решения. Дори един стеснен едногодишен мандат въз основата на политическо съглашение е в положение да реши редицата въпроси, които с течение на месеци на продължаващата политическа рецесия стават от ден на ден и повече. Това, несъмнено, изисква две неща – политическа зрялост и политически разсъдък. Тези две предпоставки са в основата на това партиите да седнат и да си приказват една с друга и чрез взаимните взаимни отстъпки да намерят път за развиване оттук нататък, който да изведе страната от продължаващата серпантина от избори.
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ